Обезличаването на човека в „Приказка за стълбата” от Христо Смирненски

В творчеството на Христо Смирненски се забелязват най-здравите, най-дълбоките  връзки между настоящето и миналото в нашата литература. Притчата „Приказка за стълбата”  е творбата му, която е написана за всички хора във всички ст

В творчеството на Христо Смирненски се забелязват най-здравите, най-дълбоките  връзки между настоящето и миналото в нашата литература. Притчата „Приказка за стълбата”  е творбата му, която е написана за всички хора във всички страни по всяко едно време. В нея се показва една истина, жестока, но правдива,а именно ,че човешката природа не непостоянна в своите убеждения.

В „Приказка за  стълбата” Христо  Смирненски въвежда  един нов образ- Дявола. Този драматичен образ винаги въвлича в изкушение хората, които искат да сторят нещо. В тази творба се обезличава една такава човешка личност, която се бори за щастието и добруването на своите събратя. За съжаление той изгубва най-важното нещо за всеки човек, а именно, същността си. Дяволът открадва от него точно онези ценности, които го правят борец за правда и той загубва себе си. Изкачвайки се по стълбата, за да стигне до върха и да отмъсти на „тия принцове и князе”, които карат събратята му да „стенат по зловещо от декемврийски виелици”, младият момък изгубва разума си и остава един нищожен „принц”.

Творбата започва  с мото посветено  на тези, които  са заменили съвестта  си за спокоен  и безгрижен живот.  Лишени от нея,  те най-бързо биха  заявили: „Това не се отнася до мене.”

Младият момък,  тръгнал да изкачва  „висока стълба  от бял мрамор  с розови жилки”, за да отмъсти  „зарад братятя”  си, оставя всичко  ценно, което притецава,  в ръцете на  Дявола.

Неговият поглед  е отправен към  „сивите тълпи на мизерията” и виждайки пак жалното стенене  на хората, желанието му за мъст нараства. Той е описан не толкова като истински човек, а по-скоро като статуя в статичен вид.

                 Думата тълпа в  творчеството на  Смирненски е синоним  на маса, народ. Тя отразява това множество, което е подложено на страдание толкова мноог време. В творбата са представени точни тези, които най-много дтрадат от потисничеството и са най-безпомощни. Това показва колко тежък е животът им и как всеки ден е мъчение за тях: „Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротски, сини като метличина очи.”

Жълтият цвят и сивото символизират мъката, надвиснала над хората. Образът и същността на младия момък не са представени изцяло. Той е един „плебей по рождение и всички дриплъовци” са му братя. Откроено е отношението му към живота: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, ВИЕ ТАМ ГОРЕ, ВИЕ...”

Идва момент, в  който опиянен от изкушението на Дявола, момъкът губи слуха си. От тази първа своя стъпка нагоре по стълбата той започва да губи същността си, своите ценности. В желанието си и готовността да дари всичко, което може, момъкът забравя себе си, достойнството си. Дори не чува вече стенанията на събратята си, а точно обратното. Те са се превърнали във весели песни и смях.

При следващото  стъпало Дявола  иска очите на  смелия момък,  който в началото  се противопоставя , но след това се разколебава. Без да разбере как се обезличава и как загубва своето Аз, изкачвайки се по стълбата, героят пропада духовно.

„Дарявайки” тези  ценни очи, а  които виждал „голите  кървави меса”  на събратята си, неговото падение  става все по-силно. Съзира си, „обкичени с чудно алени рози!”

Обезличаването на  героя е отразено  в най-голяма степен  и сила, в момента  когато той остава  без сърце и  памет- възходяща  градация. Изкачил  се там на високото, където са всички, на които трябва  да отмъсти, на лицето му „грейна усмивка”. Момъкът забравя за истинското, забравя за какво се е изкачил и за какво е продал слуха си, очите си, сърцето си и паметта си. Дори юмруците му, стиснати досега, готови за мъст, се „отпуснаха”; „нито мускул не  трепна на лицето му”, „проклинаше сивата дрипава тълпа”.

Той вече няма  същност, няма  нищо в него. Остава  един труп на  „принц”, бил  е някога смел  и всеотдаен момък  със смело сърце,  забравил себе  си.

Творбата на Христо  Смирненски „Приказка  за стълбата”  отразява човешкото обезличаване , загубата на Аза . Показва и кара читателя да направи своя извод, чрез който да разбере,че на света има качества и ценности у човека, които не трябва да се „прадават”. Автор: Албена Иванова